Община Дългопол
Обща информация и инфраструктура
Територия - 442 кв.км.
Брой населени места - 17
Брой жители - 17 500
Административен център - гр. Дългопол
Общината е разположена в източната част на Върбишкия балкан (Източна Стара планина). Град Дългопол отстои на 70 км. западно от областния център - Варна. Релефът е полупланински и планински и се определя от реките Луда Камчия и Голяма Камчия, северния склон на Камчийска планина и източния клон на Върбишкия Балкан. По поречието на р. Луда Камчия е построен третият по големина язовир в България - яз. Цонево с дължина 28 км. През територията на общината преминава ЖП линията Варна - София с отклонение за Шумен. През нея преминава и пътят Провадия - Айтос, който осигурява връзка между Северна и Южна България.
Икономика и бизнес
Основни приоритети на община Дългопол са развитие на инфраструктурата, селското стопанство и туризма. Голяма част от територията е заета от гори и по тази причина има добри условия за дърводобив и дървообработване. Обработваемата земя е 184 115 дка. В общината работят пет земеделски кооперации и трима едри арендатори. В процес на изграждане е модерна оранжерия за целогодишно отглеждане на рози на площ от 60 дка. Съществува плодохранилище в гр. Дългопол, което не работи на пълен капацитет. Трайните насаждения - ябълки, круши, праскови и грозде са традиционни за района. Перспективни дейности са създаването на ягодови и малинови насаждения и отглеждането на етерично-маслени култури. В града има специализиран цех за производство на метален обков и брави - "Обков" АД. През последните години са открити и няколко фабрики за паркет. Стопански интерес представляват и находищата на инертни материали - чакъл, речна баластра и глина. Строителен чакъл се добива край с. Партизани, в местността Сини вир.
Екология и туризъм
Отдалечеността на Дългопол от областния център, климатът, липсата на индустрия и присъствието на различни етнически групи, с техния културен и религиозен колорит, определят приоритетите на развитие. А именно просперитет в областта на леката индустрия, селското стопанство и туризма. Разнообразните по вид и площ горски площи създават условия за развитие на дребни и едри дивечови популации. Срещат се благороден елен, сърна, дива свиня, заек, вълк, чакал, лисица, белка и др. От птичите видове, най-разпространени са фазан, бекас, гривек, срещат се и египетски лешояд, скален орел и белоопашат мишелов. В язовирите Цонево и Елешница има толстолоб, шаран и др. Съхранени са и добре се поддържат вековни букови и дъбови гори. Водните запаси са в изобилие. Района дава възможност за развитие на еко- и селски туризъм в с. Аспарухово и специализирани фото сафарита и орнитоложки наблюдения.
Природни забележителности и паметници на културата.
Общината е изключително богата в археологически и етнографски аспект. Архитектурно-етнографския комплекс в Аспарухово съхранява бита и културата на едно от най-старите селища в страната. Възстановени са четири къщи в Камчийски стил с оригинални етнографски експозиции и художествени материали. Реконструирана е възрожденска църква от 1857 г. с добре запазени икони от Х1Х в. Историческият музей в Дългопол има на разположение голям брой златни, римски, византийски и турски монети и бронзови монети от последния тракийски владетел - Кевар. Съхранява интересна керамика, сечива и пластики от неолита и халколита, както и добре запазени тъкани, накити и традиционни селски костюми. Уникални по своя произход са Скалният манастир - Рояк и крепостта Калето. В общината има общо три природни забележителности: Сини вир край с. Дебелец; Чудните скали при с. Аспарухово; водопадът Куза Скока до с. Лопушна; водопадите в Поляците и местността Караджите. Защитени местности са Тулумовата пещера на вр. Арковна, която е населена с прилепи и местността Преграда. Съществуват два резервата Върбов дол и Калафата. Създаден е екопарк Водениците на площ от 450 дка., в който се намират множество пещери и скални ниши. Най-характерни са отвесните скали венци с височина 30 м. В местността има добре запазено праисторическо каменно светилище и останки от келтско селище от 111 в.пр.н. Поддържат се 4 туристически пътеки, и две наблюдателни кули. Има указателни табели и информационни табла.
***
